Замисляли ли сте се кои авиокомпании от държави извън Европейския съюз (ЕС) имат право да извършват полети до летища в ЕС? Както и на какви стандарти трябва да отговарят, за да могат да осъществяват дейността си в Европа? Това е още една от дейностите на EASA — да гарантира, че авиокомпаниите, които извършват полети тук, предлагат безопасна услуга на европейските граждани.
Въздушните превозвачи от ЕС трябва да отговарят на най-високите изисквания за безопасност, определени от законодателството на ЕС в областта на безопасността. От авиокомпаниите от държави извън ЕС, на които е разрешено да извършват полети до или от Европа, или в рамките на континента, не може да се изисква да спазват изискванията на ЕС, но трябва да докажат, че спазват приложимите международни стандарти, установени от Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО). EASA извършва инспекции във всички държави — членки на Европейския съюз, и проверява също така безопасността на неевропейските въздушни превозвачи, които желаят да извършват полети в Европа, за да гарантира, че когато летите с тях, сте в безопасност.
Тези „чуждестранни“ авиокомпании се наричат от EASA „оператори от трети държави“ и е необходимо те да имат издадено от Агенцията разрешение за оператор от трета държава, за да извършват полети с търговска цел до, в рамките на, или от която и да е от държавите — членки на EASA (27-те държави от Европейския съюз и 4-те държави от ЕАСТ: Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария). Операторите от трети държави не се нуждаят от такова разрешение, ако само прелитат над тези зони, без намерение да кацат в тях.
Това централно издадено разрешение улеснява тези оператори, тъй като те не трябва да подават отделно заявление за разрешение във всяка от държавите — членки на EASA. Същевременно то е гаранция за общи стандарти за безопасност за всички държави — членки на EASA.
Има някои територии на ЕС, в които оператор от трета държава може да извършва полети, без да притежава издадено от EASA разрешение за оператор от трета държава. В този случай отговорност за разрешението носи или местният орган, или националната администрация по въздухоплаване на държавата — членка на ЕС. Такъв е случаят с териториите, където регламентите на ЕС не се прилагат по силата на Договора за функционирането на Европейския съюз.
Територии на ЕС, където е необходимо разрешение на EASA за оператор от трета държава: Острови Оланд, Азорски острови, Мадейра, Канарските острови, Гваделупа, Френска Гвиана, Мартиника, Реюнион, Сен Мартен, Майот.
Територии на ЕС, където не е необходимо разрешение на EASA за оператор от трета държава: Гренландия и Фарьорски острови, Френска Полинезия, Френски южни и антарктически територии, Нова Каледония и зависимите територии, острови Уолис и Футуна, Сен Пиер и Микелон, Аруба, Бонер, Синт Еустациус и Саба, Кюрасао, Сен Бартелеми, Синт Мартен (частта от острова, която е територия на Кралство Нидерландия).
Някои полети са освободени от изискването да притежават разрешение за оператор от трета държава
Следните видове полети във и от държавите — членки на EASA, могат да се извършват след уведомяване на EASA, без да се притежава разрешение за оператор от трета държава:
- полети, които се извършват в обществен интерес, в отговор на неотложна необходимост, като хуманитарни мисии и операции за оказване на помощ при бедствия; и
- полети на въздушна линейка, извършвани за преместване на болни или ранени пациенти между здравни заведения или за предоставяне на медицинска помощ на пациенти.
Как EASA гарантира, че тези оператори от трети държави са безопасни?
EASA прилага основан на анализ на риска подход при оценяването на оператори от трети държави, който се основава на непрекъснато анализиране на достоверни данни за безопасността. Нивото на предприетото оценяване зависи от различни фактори.
Когато EASA има висока степен на доверие в показателите за ефективност по отношение на безопасността на чуждестранен оператор, подкрепено от значителни по обем достоверни данни за безопасността за този оператор и държавата, в която той е получил свидетелството си, е необходима само ограничена оценка.
Когато обаче доверието на EASA в показателите за ефективност по отношение на безопасността на чуждестранен оператор е по-ниско или са налични само малко по обем достоверни данни от оператора или държавата, в която той е получил свидетелството си, е необходима много по-всеобхватна оценка.
Когато е необходима по-задълбочена оценка, операторът трябва да представи допълнителни документи, досиета и записи. При необходимост EASA кани операторите на технически срещи в централата си в Кьолн или извършва оценки на място в централата на оператора.
След успешното приключване на оценяването EASA потвърждава валидността на чуждестранното свидетелство за авиационен оператор, като издава разрешение за оператор от трета държава, придружено от „Технически спецификации“, в които се определя обхватът на дейността, която този оператор има право да извършва съгласно своето разрешение за оператор от трета държава.
Всички притежатели на разрешително за оператор от трета държава подлежат на непрекъснат мониторинг на тяхната ефективност по отношение на безопасността, което включва периодични прегледи, извършвани от EASA през редовни интервали от време между 12 и 48 месеца. Интервалът се основава на анализ на риска и силно зависи от експозицията на оператора на граждани на ЕС от гледна точка на броя на полетите и големината на въздухоплавателните средства.
При наличие на констатации за съществени несъответствия с международните стандарти или когато има проверими доказателства, че компетентният орган на даден оператор не е в състояние да осъществява адекватен надзор, EASA може да реши да ограничи, спре действието или отмени разрешението за оператор от трета държава. При липса на такова валидно разрешение държавите — членки на ЕС, не могат да издават разрешително за влизане на чуждестранни оператори.
Списъкът на притежателите на разрешително за оператор от трета държава се актуализира ежедневно.
Наземни инспекции и оператори от трети държави
Операторите от трети държави подлежат на наземни инспекции по програмата на ЕС за наземни инспекции — обикновено наричани инспекции SAFA (Safety Assessment of Foreign Aircraft, оценка на безопасността на чуждестранните въздухоплавателни средства). Освен държавите — членки на EASA, в програмата за наземни инспекции на ЕС участват още 20 държави от всички континенти.
„Наземна инспекция“ (синоним за проверка, извършвана на платформа или перон на летището) означава, че тези проверки се извършват на перона непосредствено след пристигането и/или непосредствено преди излитането на въздухоплавателното средство. При инспекцията може да бъдат проверени лицензите на пилотите, процедурите и наръчниците, които се намират в пилотската кабина, спазването на тези процедури от полетния и кабинния екипаж, аварийно-спасителното оборудване в пилотската кабина и кабината, превозваният товар във въздухоплавателното средство и техническото състояние на въздухоплавателното средство.
EASA отговаря за координирането на програмата на ЕС за наземни инспекции и също така проверява участващите държави, за да осигури стандартизираното ѝ изпълнение. Самите наземни инспекции се извършват от упълномощени наземни инспектори от националните администрации по въздухоплаване в участващите държави.
В случай на значителни несъответствия с изискванията за безопасност се установява връзка с оператора и съответната администрация по въздухоплаване (на държавата на оператора или държавата на регистрация) за предприемане на необходимите коригиращи действия. В редки случаи наземните инспектори са оправомощени да спрат от експлоатация въздухоплавателно средство, например в случай че трябва да се извърши незабавен ремонт в интерес на безопасността на полета. Всички данни от докладите се предоставят и централизират в създадена от EASA база данни под нейното оперативно управление.
Резултатите от програмата SAFA са важен параметър за основан на анализ на риска мониторинг на операторите от трети държави, като резултатите редовно се предоставят на Европейската комисия като принос към дейността на Комитета по безопасност на въздухоплаването.
Повече информация за наземните инспекции можете да прочетете на EASA Pro (само на английски език).
„Списък за безопасност на полетите“ на ЕС
Вероятно сте чували, че на някои авиокомпании е забранено да извършват полети в Европа: с други думи, те са включени в Списъка на ЕС за безопасност на полетите. Списъкът на ЕС за безопасност на полетите не е задължение на EASA, а се управлява от Европейската комисия (ГД „Мобилност и транспорт“).
В списъка на ЕС за безопасност на полетите са включени търговски въздушни превозвачи (пътнически и товарни), които не отговарят на международните стандарти за безопасност или са получили свидетелството си в държави, в които липсват стандарти за сертифициране и/или извършване на надзор от страна на компетентните органи. На превозвачите, включени в списъка на ЕС за безопасност на полетите, е забранено да извършват полети към, в рамките на и от държава от ЕС, включително прелитане над ЕС. Възможно е превозвачите, които не извършват полети до ЕС, също да бъдат включени в този списък, за да се защитят гражданите, пътуващи извън ЕС, във връзка със съществуващи опасения за безопасността.
При изготвянето на този списък за безопасност Комисията се подпомага от Комитета на ЕС по безопасност на въздухоплаването, в състава на който влизат експерти по безопасност на въздухоплаването от всички държави — членки на ЕС. Той се председателства от Европейската комисия и всички държави — членки на ЕС, и от EASA са задължени да предоставят на Европейската комисия информация, която може да е от значение за актуализирането на списъка на ЕС за безопасност на полетите. Резултатите от процеса на EASA по издаване на разрешения на оператори от трети държави и от наземните инспекции са важни елементи на Списъка на ЕС за безопасност на полетите.
Разгледайте пълния списък: Списък на ЕС за безопасност на полетите — Европейска комисия
Процесът по издаване на разрешения за оператори от трети държави и списъкът на ЕС за безопасност на полетите
EASA и Европейската комисия поддържат непрекъснат диалог, за да гарантират, че механизмът на списъка на ЕС за безопасност на полетите и процесът по издаване на разрешения за оператори от трети държави се изпълняват последователно и съгласувано във всеки един момент. Когато е целесъобразно, EASA и Европейската комисия предприемат съвместни мисии за оценяване на спазването на приложимите стандарти за безопасност и на ефективността на осъществявания от органите надзор.
EASA може да предприема мерки по правоприлагане по отношение на притежатели на разрешения за оператори от трети държави, независимо от списъка на ЕС за безопасност на полетите. EASA обаче не може да издава разрешение за оператор от трета държава на оператор, който понастоящем е включен в списъка на ЕС за безопасност на полетите.
Получаване на редовна информация за това как EASA осигурява безопасността на въздухоплаването
Разгледайте други статии в EASA Light и се регистрирайте, за да бъдете информирани, когато излязат нови!